КУЛТУРА

Читалищата предупреждават: стандартът в Бюджет 2027 не стига за заплати

Коалиция от над 300 читалища настоява издръжката да покрива поне минималния осигурителен разход за секретар, финансите сочат 4,8 млн. евро повече

Сградата на Народно читалище „Виделина 1927“. Снимка: Partywarriorsbg, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia Commons
Сградата на Народно читалище „Виделина 1927“. Снимка: Partywarriorsbg, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia Commons

Над 300 народни читалища от цялата страна, обединени в коалицията „Будни читалища“, предупреждават, че заложените средства за култура в проектобюджета за 2027 г. застрашават съществуването на културните институции в България. Те настояват стандартът за финансиране на една субсидирана бройка да бъде преизчислен така, че да покрива поне пълния разход за минимално възнаграждение на ръководна длъжност заедно с осигуровките. Позицията им беше представена в репортаж на bTV, излъчен на 15 ноември 2026 г.

Министерството на финансите отговаря, че средствата за читалищна дейност всъщност растат спрямо настоящата година.

Какво предвижда проектобюджетът

По данни на финансовото министерство, предоставени в отговор на запитване на bTV, в проекта на държавен бюджет за 2027 г. за читалищата са разчетени над 93 млн. евро. Сумата е изчислена на базата на 7 860 субсидирани бройки и стандарт от 11 844 евро на бройка годишно. Според ведомството това означава 4,8 млн. евро повече в сравнение със Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Министерството напомня и правния статут на читалищата: те са юридически лица с нестопанска цел, които се издържат не само от държавна и общинска субсидия, но и от членски внос, приходи от културно-просветна и информационна дейност, наеми на имущество, дарения, завещания и други източници.

Къде е разминаването

Годишният стандарт от 11 844 евро се равнява на 987 евро месечно. Според коалицията „Будни читалища“ тази сума не покрива минималния осигурителен разход за секретар на пълен работен ден при действащите прагове за клас „Ръководители“.

Сблъсъкът на позициите е по-скоро в начина на отчитане, отколкото в самите числа. Финансовото министерство изтъква абсолютния ръст на общата сума, докато читалищата гледат колко струва реално един щат след промените в осигурителните прагове. Пред bTV Борис Маринов, секретар на Народно читалище „Васил Левски“ 1928 в столичния квартал „Подуене“, определи данните като „стряскащи“.

Като основен проблем Маринов посочи увеличения максимален осигурителен доход, който по думите му не може да бъде покрит с предвиденото финансиране. В друга част от изказването си той говори за завишени минимални осигурителни прагове. От публикацията не става ясно кой от двата параметъра има по-голяма тежест за читалищния бюджет, но и в двата случая изводът на общността е един: разходите за труд растат по-бързо от субсидията.

Маринов посочва още, че делът на средствата за култура продължава да намалява в прогнозите за 2028 и 2029 г. Вместо страната да се приближава към целта от 1% за култура, според него тя започва да се отдалечава от нея.

Големите читалища се справят, малките едва оцеляват

Читалище „Васил Левски“ 1928 е пример за сравнително стабилна институция. В него работят над 20 души, а дейностите включват танцови школи по модерен танц, класически балет и народни танци, две театрални школи, две школи по рисуване и приложни изкуства, както и две библиотеки. По думите на секретаря залите са пълни, а таксите са значително по-достъпни от тези в частните школи в София.

Въпреки това ръководството очаква затруднения с осигуряването на средства за заплати. Маринов подчертава, че ситуацията в малките селски читалища е много по-тежка. Там персоналът често работи на четвърт или половин щат, а институциите „едва оцеляват“, коментира той пред bTV.

Какво искат читалищата

Коалицията „Будни читалища“ предлага Министерството на културата и Министерството на финансите да проведат консултация с читалищната общност, преди стандартът да бъде окончателно приет. „Чакаме просто да бъдем чути“, казва Маринов, като поставя по-широкия въпрос каква е изобщо политиката на държавата към българската култура. Според него, ако високата култура се нуждае от публика, тази публика се създава именно в читалищата.

Защо темата засяга широк кръг хора

Читалищата са сред малкото културни институции, които присъстват в почти всяко населено място, включително в селата, където често няма друга обществена културна среда. Те предлагат библиотеки, школи и самодейни състави на цени, достъпни за семейства с по-ниски доходи.

Ако стандартът не покрива дори минималния разход за един щатен служител, ръководствата ще трябва да избират между съкращаване на работното време, намаляване на дейностите или търсене на допълнителни приходи. За големите градски читалища тези алтернативи са по-реалистични – те имат публика, такси и възможности за наеми. За малките селски читалища резервите са минимални, което прави именно тях най-уязвими.

Проектобюджетът все още предстои да бъде обсъждан и гласуван, което оставя възможност стандартът да бъде преразгледан. Дали финансовото и културното министерство ще приемат искането за консултация с читалищната общност, засега не е ясно.

Източници: btvnovinite.bg – „Пари за култура: Читалищата в риск заради предвидените средства в бюджет 2027“

Още по темата

Коментари (0)

Напишете коментар

Последни новини

Петрова каза в Брюксел това, което мисли България: край на военната помощ, време е за дипломация ПОЛИТИКА

Петрова каза в Брюксел това, което мисли България: край на военната помощ, време е за дипломация

Министърът на външните работи Велислава Петрова заяви в Брюксел, че България не иска да продължава да дава военна помощ на Украйна и настоява за повеч…

1 мин. 0преди 6 часа
Цанов удари дъното ПОЛИТИКА

Цанов удари дъното

23-годишната Ива Михайлова се лекува и моли да бъде оставена на мира. Ютубърът Станислав Цанов публикува тайно записани разговори с нея, а „Да, Българ…

1 мин. 0преди 6 часа