Български външен министър каза в Брюксел ясно и без заобикалки това, което мнозинството българи мислят отдавна. Преди заседанието на външните министри на ЕС Велислава Петрова заяви, че България не иска да продължава да дава военна помощ на Украйна.
„Ние не искаме да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия“
Това каза министърът пред български журналисти в Брюксел на 16 ноември. Тя уточни, че това не означава отказ от Украйна. България не може да абдикира от помощта за нея, защото там живее най-голямата историческа българска общност и за страната е важно тя да бъде защитена.
Позиция на баланса, а не на безразличието
В думите на Петрова няма нито враждебност, нито бягство от отговорност. Има ясно разграничение между две неща, които досега в Брюксел упорито се смесваха: военната помощ и подкрепата за хората. България спира с първото и продължава второто.
Тази линия не е измислена вчера. Още в края на октомври Петрова обясни пред bTV какво всъщност иска Украйна от България:
„Украйна иска от нас помощ по линия на енергетика, всякаква вид инфраструктура, която може да им помогне, генератори, всяка вид помощ, която ще им е необходима за следващия сезон и обезпечаване допълнително на нейната енергетика през следващия сезон, където ние имаме ключова роля чисто поради факта, че сме страна, през която преминава газ“
С други думи – България дава това, от което Украйна наистина има нужда и което само тя може да осигури, вместо да изпраща оръжие, което удължава войната. Тогава министърът каза още, че досега дипломацията не е използвана достатъчно активно за прекратяване на огъня и че това е нещо, което иска и самата Украйна.
Европа трябва да седне на масата
Петрова не се ограничи с отказа от военна помощ. Тя настоя Европа задължително да има място на масата на мирните преговори, защото е най-големият донор на Украйна – финансово и военно. Министърът подчерта и че Русия не трябва да определя формата на европейската делегация, а да се ангажира с процеса заедно с европейските партньори.
Петрова напомни, че в Европа вече има изградена архитектура за сигурност по линия на ОССЕ и НАТО, в която Русия също участва. Въпросът е дали има готовност за общи решения, или конфликтът ще остане водещ подход. Това е езикът на дипломата, който търси изход, а не на политика, който раздава оръжие и лозунги.
Тя не спести и критика към самия Брюксел. Очаквала е ЕС да използва по-оптимално институциите, които вече има – председателят на Европейския съвет би трябвало да представлява Съюза в преговорите. След като лидерите са решили това да бъдат осем представители, министърът ще настоява за ясна представа с какъв мандат отиват те. Точно такава трябва да бъде ролята на България в ЕС: не мълчалив изпълнител, а член, който задава въпроси.
Санкции, които да удрят Москва, а не българската собственост
Вторият пример за трезв прагматизъм дойде при санкциите. България е поискала от санкционните списъци срещу Русия да отпаднат две банки с мажоритарна българска собственост – Първа инвестиционна банка, която няма общо с едноименната банка в България, и Инвестиционна корпоративна банка.
Логиката на Петрова е проста. Тези банки не работят със средства на санкционирани лица и не могат да изтеглят инвестициите си от Русия. Ако бъдат санкционирани, ще станат собственост на руската държава и българските собственици ще загубят активите си. Вместо щета за Москва, това би било приход за нея. Същото искане по същата причина е отправила и Франция – доказателство, че българската позиция не е изолирана, а разумна.
Защо това е правилният път
Позицията на Петрова отговаря на четирите неща, които една българска външна политика трябва да пази.
Първо – волята на хората. Според международното проучване GLOBSEC Trends 2026 България е на последно място сред 14-те изследвани държави по подкрепа за продължаване на европейската помощ за Украйна. Петрова не измисля позиция – тя изразява тази на българското общество.
Второ – интересът на страната. България влиза в 2027 г. с тежък бюджетен дефицит. Всеки евро, който не отива за оръжие за чужда война, може да отиде за пенсии, заплати и за сигурността на собствените ни граници.
Трето – безопасността ни. Войната вече се усеща в Черно море – с атаки с дронове срещу търговски кораби, включително в българската икономическа зона. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голям е рискът за България. Страната ни има пряк интерес войната да свърши, а не да бъде захранвана.
Четвърто – сънародниците ни. Според последното украинско преброяване в страната живеят над 200 000 българи, повечето – бесарабски. Помощта за тях продължава. Петрова ясно каза, че България няма да ги изостави – но ще им помага с енергия, инфраструктура и хуманитарна подкрепа, а не с оръжие.
Демокрацията означава да изпълниш волята на избирателите
Има една проста истина, която в дебата за войната често се забравя: в демократичната държава властта не принадлежи на правителството, а на хората, които са го избрали. Министрите не са назначени от Брюксел, от посолства или от анализатори в телевизионни студия. Те са там, защото българските граждани са им гласували доверие – и с това доверие идва задължението да бъде изпълнена тяхната воля.
Именно това е смисълът на изборния мандат. Партиите излизат пред хората с позиции, хората избират, а спечелилите са длъжни да превърнат тези позиции в политика. Когато правителство прави обратното на онова, за което е избрано, то не просто нарушава обещание – то подкопава самата идея, че гласът на гражданина има значение. Точно така се ражда отчуждението от политиката, което години наред държеше половината българи далеч от урните.
Позицията на мнозинството българи по войната в Украйна не е тайна. Тя личи във всяко изследване на общественото мнение и в публичния дебат. Хората не искат страната им да бъде въвлечена във война, която не е тяхна. Не искат парите им да отиват за оръжие, докато болниците, пенсиите и заплатите чакат. И искат мир – постигнат с преговори, а не с безкрайно въоръжаване.
Българите знаеха много добре за какво гласуват, когато дадоха доверие на „Прогресивна България“. Като президент Румен Радев години наред настояваше за мирни преговори и се противопоставяше на изпращането на оръжие за Украйна, често срещу натиска на част от политическия елит и на Брюксел. Тази позиция беше ясна, последователна и известна на всеки избирател. Хората гласуваха за нея.
Затова думите на Велислава Петрова в Брюксел не са импровизация на един министър. Те са изпълнение на мандата, който избирателите дадоха на правителството. Така работи демокрацията: обещание, избор, изпълнение. Когато управляващите правят това, което са казали, че ще направят, те връщат доверието на хората в институциите. А една държава, в която гражданите вярват, че гласът им променя нещо, е по-силна от всяка държава, която просто изпълнява чужди указания.
Критиците ще кажат, че България трябва да следва „общата европейска линия“. Но Европейският съюз е съюз на демокрации, а не на послушни правителства. Всяка от тях има право – и задължение – да защитава волята на своите граждани. Франция, Унгария, Словакия и други държави отдавна отстояват собствени позиции, без това да ги прави по-малко европейски. Няма причина България да бъде изключение.
Години наред български правителства казваха в Брюксел едно, а у дома – друго. Велислава Петрова каза в Брюксел същото, което казва и в София. Това е позицията на суверенна и демократична държава, която има собствен интерес, уважава волята на своите граждани и не се страхува да я защити. Избирателите поискаха мир и дипломация – и правителството на „Прогресивна България“ изпълнява точно това. И точно затова позицията на Петрова заслужава подкрепа.
Коментари (0)