Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обсъди удвояване на минималните задължителни резерви, които банките в еврозоната държат при централните банки. Предложението е нивото им да се повиши от 1% на 2%. Информацията публикува Forbes България, като се позовава на агенция Ройтерс. Агенцията се позовава на четирима източници, запознати с обсъжданията.
Решение все още няма. Става дума за вариант, който предстои да бъде разгледан. Официална позиция на ЕЦБ по темата не е цитирана в публикацията.
Какво се предлага и защо
Според източниците на Ройтерс мярката има две основни цели. Първата е да намали разходите на централните банки от Евросистемата за изплащане на лихви. Втората е да ограничи излишната ликвидност във финансовата система.
Публикацията на Forbes България не съдържа повече подробности. От нея не става ясно кога точно ще бъде обсъдено предложението, на кое заседание и дали има срок за въвеждане. Не е ясно и дали би се прилагало постепенно. Поради това тези въпроси засега остават отворени.
Как работят задължителните резерви
Минималните задължителни резерви са част от инструментите на паричната политика. Всяка банка трябва да държи определен процент от някои свои задължения, най-вече от депозитите, по сметка в централната банка. В еврозоната това става в националната централна банка, която е част от Евросистемата.
Процентът от 1% не е постоянен. ЕЦБ го въведе през 2012 г., когато намали задължителните резерви от предишните 2%. Тогава целта беше да се освободи ликвидност за банките в разгара на дълговата криза в еврозоната. Ако предложението бъде прието, нивото ще се върне там, където беше преди повече от десетилетие.
От 2023 г. ЕЦБ не плаща лихва по минималните резерви. Средствата, които банките държат над задължителния минимум, носят лихва по депозитното улеснение. Именно тук е връзката с аргумента за по-ниските разходи. Ако по-голяма част от парите на банките се води като задължителен резерв без лихва, централните банки ще плащат по-малко лихви по свръхрезервите.
Контекст: загубите на централните банки
През последните години централните банки в еврозоната трупат значителни лихвени разходи. Причината е, че в периода на ниски и отрицателни лихви те изкупиха големи количества облигации и наляха много ликвидност в банковата система. След рязкото повишаване на лихвите срещу инфлацията започнаха да плащат високи лихви по тези средства. Активите им обаче носят по-ниска доходност. Част от централните банки в Евросистемата отчетоха загуби.
В този контекст по-високите задължителни резерви изглеждат като начин да се намали тежестта, без да се променя основният лихвен процент. Подобни мерки обаче имат и обратна страна. Средствата, които банките държат без лихва, им носят пропуснат доход. Поради това в миналото банковият сектор по правило се е противопоставял на такива промени.
Какво означава това за България
От 1 януари 2026 г. България е член на еврозоната, а Българската народна банка е част от Евросистемата. Евентуално решение на ЕЦБ за промяна на задължителните резерви би се прилагало и за банките в страната.
Повишение от 1% на 2% би означавало, че българските банки ще трябва да държат по-голям дял от привлечените средства като безлихвен резерв в БНБ. Конкретният ефект върху всяка банка зависи от размера на депозитите ѝ и от това колко свободна ликвидност вече държи.
Българската банкова система традиционно е с висока ликвидност. Това може да смекчи практическия ефект от мярката. Анализатори по принцип посочват, че по-високите безлихвени резерви могат да натиснат леко надолу доходността на банките. Възможно е банките да прехвърлят част от този разход към клиентите си, например чрез лихвите по депозити и кредити. Подобни последици обаче зависят от окончателните параметри на решението, които засега не са известни. Те не следва да се приемат като сигурни.
Решението би имало и пряко отражение върху БНБ. Като част от Евросистемата тя също плаща лихви по средствата, които банките държат над задължителния минимум. По-висок процент на резервите би намалил тези разходи.
Какво предстои
Засега информацията идва от анонимни източници на Ройтерс, цитирани от Forbes България. Тя отразява обсъждания, а не взето решение. Управителният съвет на ЕЦБ, в който участва и управителят на БНБ, е органът, който определя параметрите на паричната политика. Ще трябва да се изчака дали предложението ще бъде официално поставено на дневен ред, в какъв вид и с какъв срок за въвеждане.
Източници: forbesbulgaria.com – „ЕЦБ обмисля да удвои задължителните резерви на банките“
Коментари (0)