ТЕХНОЛОГИИ

Хакери са имали достъп до държавната администрация близо пет години

Международни групи са изнесли поне 130 GB информация. Министър Иван Василев обяви, че операцията е прекратена, а прокуратурата е сезирана за пропуските.

Иван Василев, министър на иновациите и цифровата трансформация, по време на посещение в Европейската комисия. Снимка: Lukasz Kobus, CC BY 4.0 / Wikimedia Commons
Иван Василев, министър на иновациите и цифровата трансформация, по време на посещение в Европейската комисия. Снимка: Lukasz Kobus, CC BY 4.0 / Wikimedia Commons

Международни хакерски групи са имали неоторизиран достъп до информационните системи на българската държавна администрация в продължение на близо пет години. За това време те са изнесли най-малко 130 гигабайта информация. Това съобщи министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, цитиран от Forbes България.

По думите на министъра кибершпионската операция вече е прекратена. Прокуратурата е сезирана за пропуските, заради които външните групи са могли да останат в държавните системи толкова дълго.

Какво се знае досега

Публично оповестените факти засега са малко, но сериозни:

  • Продължителност: неоторизираният достъп е продължил близо пет години.
  • Обем: изнесени са поне 130 GB информация. В заглавието на Forbes България това е описано като „милиони документи“.
  • Извършители: според съобщението става дума за международни хакерски групи. Наличната информация не посочва кои са те, нито дали зад тях стои конкретна държава.
  • Статус: операцията е прекратена.
  • Институционална реакция: прокуратурата е сезирана за пропуските в защитата.

Източникът не уточнява кои институции и системи са засегнати. Не става ясно и какво е естеството на изнесените данни: дали са лични данни на граждани, вътрешна служебна кореспонденция или класифицирана информация. Не е посочено и кога и как е открит пробивът.

Защо продължителността е най-тревожният елемент

Обемът от 130 GB е значителен, особено ако става дума предимно за текстови документи. Още по-показателен обаче е срокът. Пет години незабелязано присъствие в чужди системи е типично за целенасочен кибершпионаж. Целта на такива операции не е бърза печалба или блокиране на системите. Те целят дългосрочно и тихо събиране на информация.

Подобен срок показва, че механизмите за наблюдение и откриване на аномалии в държавните мрежи не са сработили дълго време. Министър Василев сам насочва вниманието към „пропуските“, позволили продължителния достъп. Сезирането на прокуратурата показва, че властите търсят и отговорност, а не само технически причини.

Отворените въпроси

Обявяването на пробива поставя редица въпроси, на които институциите тепърва трябва да отговорят:

  1. Кои системи и ведомства са засегнати? От това зависи дали изтеклата информация засяга пряко гражданите, бизнеса или националната сигурност.
  2. Какви данни са изнесени? Ако сред тях има лични данни, гражданите имат право да знаят, а засегнатите администратори на данни имат задължения по европейското законодателство за защита на личните данни.
  3. Кой стои зад атаката? Публичната атрибуция на кибератаки е трудна и често политически чувствителна. Тя обаче е важна за преценката на риска.
  4. Кои са конкретните пропуски? Дали става дума за остарял софтуер, слаба защита на достъпа, липса на наблюдение или организационни проблеми, все още не е известно.
  5. Кой носи отговорност? Тук ключова ще бъде работата на прокуратурата.

Значение за България

България е член на Европейския съюз и НАТО. Държавните ѝ системи обработват не само национална информация, но и данни, свързани с работата на тези структури. Затова пробив с подобна продължителност е въпрос и на доверие сред партньорите, а не само вътрешен административен проблем.

Случаят има и вътрешнополитическо измерение. През последните години държавата дигитализира все повече услуги, а гражданите все по-често подават документи и данни по електронен път. Дълготрайното незабелязано присъствие на външни групи в държавните мрежи може да подкопае доверието в електронното управление. Това важи особено ако се окаже, че изтеклата информация засяга обикновени хора.

Публичното признаване на проблема от отговорния министър е стъпка към прозрачност. Ефектът ѝ обаче ще зависи от това дали ще последва ясна информация за засегнатите, за предприетите мерки и за промените в защитата на държавните системи.

Какво следва

По информацията на Forbes България операцията е прекратена, а прокуратурата е сезирана. Следващите стъпки предстои да станат ясни. Сред тях са разследването, оценката на щетите и евентуалното уведомяване на засегнатите. Ще бъдат важни и мерките, с които държавата ще затвори пропуските и ще докаже, че подобен пробив няма да остане незабелязан години наред.

Obektiven.bg ще следи развитието на случая и ще публикува нова информация, когато институциите я оповестят.

Източници: forbesbulgaria.com – „Хакери са шпионирали българската държава пет години и са източили милиони документи“

Още по темата

Коментари (0)

Напишете коментар

Последни новини