Уебсайтовете на 178 организации, сред които някои от най-разпознаваемите марки в света, са разпространявали зловреден код при мащабна кибератака. Нейната цел е била кражба на криптовалути, банкови данни и лична информация на посетителите. Това съобщава агенция Ройтерс, позовавайки се на разследване на компанията за киберсигурност Report URI, а информацията е отразена и от Forbes България.
Сред засегнатите са платформата за видеоконференции Zoom, банката HSBC, медиите CNN и BBC, търговецът на мебели IKEA и софтуерната компания Salesforce.
Какво се знае досега
По информацията, цитирана от Forbes България, сайтовете на засегнатите организации не са били просто цел на атаката, а са се превърнали в канал за нея. Зловредният код е достигал до потребителите през страници, на които те обичайно имат доверие.
Според публикацията атаката е създала риск за потребителите на засегнатите услуги. Наличната информация обаче не дава отговор на редица ключови въпроси:
- как точно кодът е попаднал в сайтовете;
- в какъв период е бил активен;
- колко потребители реално са пострадали и какви суми или данни са откраднати;
- дали засегнатите компании вече са премахнали заплахата и как са реагирали.
Докато тези подробности не бъдат официално потвърдени, мащабът на щетите остава неясен. Самият брой от 178 организации обаче показва, че става дума за координирана кампания, а не за изолиран пробив.
Защо атаката е опасна
Особеното при този тип инциденти е, че потребителят не прави нищо рисково. Той не отваря подозрителен имейл и не изтегля непознат файл, а посещава официалния сайт на голяма банка, медия или магазин.
Съвременните уебсайтове рядко се състоят само от собствен код. Обикновено те зареждат множество външни компоненти: инструменти за анализ на трафика, реклами, чатове за обслужване на клиенти, системи за плащане. Всеки такъв компонент е потенциална входна точка. Ако нападател успее да промени код, който се използва от много сайтове едновременно, той може да достигне до огромна аудитория с едно действие. Подобни атаки по веригата на доставки са известни в киберсигурността от години. Източниците обаче не уточняват дали точно такъв е бил механизмът и в този случай.
Насочеността към криптовалути също е показателна. Транзакциите с дигитални активи по правило са необратими и за разлика от банковите плащания трудно могат да бъдат оспорени или върнати. Това ги прави предпочитана цел за киберпрестъпниците.
Значение за България
Засегнатите марки имат широка аудитория и в България. Zoom се използва масово за работа и обучение, IKEA има физически магазин и онлайн продажби у нас, а сайтовете на CNN и BBC са сред най-четените чуждестранни новинарски източници. Затова българските потребители едва ли са встрани от потенциалния риск, макар засега да няма информация за конкретно засегнати лица в страната.
Случаят е сигнал и за българските компании. Ако организации с големи бюджети за сигурност като HSBC и Salesforce могат да се окажат разпространители на зловреден код, то малките онлайн магазини и местните медии, които също разчитат на външни скриптове, са не по-малко уязвими. Редовният преглед на външните компоненти в даден сайт и ограничаването на това какъв код може да се изпълнява в браузъра на посетителя са сред добрите практики, които експертите по сигурност препоръчват отдавна.
Какво могат да направят потребителите
Докато засегнатите компании не излязат с официални разяснения, няколко общи мерки могат да намалят риска:
- Проверявайте банковите си извлечения за непознати транзакции и при съмнение се свържете с банката си.
- Ако използвате криптопортфейл в браузъра, бъдете особено внимателни към неочаквани заявки за потвърждение на трансакции или свързване с даден сайт.
- Включете двуфакторна автентикация навсякъде, където е възможно.
- Поддържайте браузъра и разширенията си обновени и премахвайте тези, които не използвате.
- Не въвеждайте лични или платежни данни във форми, които изглеждат необичайно или се появяват на неочаквано място.
Какво предстои
Следващите дни вероятно ще донесат повече яснота: кой стои зад атаката, по какъв начин е проникнал кодът и какви са реалните щети. Реакциите на засегнатите компании ще покажат и доколко те са били наясно с проблема, преди да бъде направен публичен.
Засега е ясно едно: доверието към даден сайт вече не е достатъчна гаранция за сигурност. Отговорността за сигурността на потребителите все повече зависи не само от самата компания, а и от всички външни доставчици, чийто код тя зарежда.
Коментари (0)