Министър-председателят Румен Радев призова Черно море да бъде превърнато от зона на конфликт в зона на споделена сигурност. Според него това е условие България да постигне успешно икономическо и социално развитие. Премиерът говори на 19 ноември 2026 г. на конференцията „Черно море 2026: по-Близкият Изток“, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
Радев определи Черно море като нещо повече от транспортен, енергиен и дигитален коридор. Той посочи, че морето има стратегическо значение за българската икономика и в него се пресичат важни геополитически интереси.
Сигурността в региона и войната в Украйна
Основното послание на премиера бе обобщено с думите: „За да реализираме визията ни за успешно социално и икономическо развитие на България, трябва да положим максимални усилия Черно море да стане от зона на конфликт в зона на споделена сигурност“.
Пред участниците в конференцията Радев анализира хода на войната в Украйна, нейните геополитически последици и отражението ѝ върху Черноморския регион. Той подчерта, че безопасността в Черно море е пряко свързана с развитието на конфликта и че постигането ѝ изисква както последователна дипломация, така и трезва оценка на ситуацията. Премиерът настоя за мобилизиране на всички дипломатически ресурси за прекратяване на войната.
„Има два начина за прекратяване на войната – чрез дипломация и преговори, основани на взаимни компромиси, или чрез военна капитулация на една от страните. Вторият сценарий е неприемлив, защото би довел до коренно различна среда за сигурност в Европа и тежки последици за целия континент“, заяви Радев.
Предложение към черноморските държави
Премиерът представи конкретна инициатива за региона. „Нашето предложение е шестте черноморски държави да обединят усилията си за превръщането на Черно море в зона на споделена сигурност и да постигнат мораториум върху атаките срещу цивилни кораби“, съобщи той.
Радев припомни, че през Черно море преминават значителни количества зърно, торове и енергийни ресурси, поради което защитата на морските маршрути е ключова за предотвратяване на нови хуманитарни и продоволствени кризи. По думите му сигурността в региона има значение както за България, така и за глобалната икономическа и продоволствена стабилност.
Конкретни мерки за корабоплаването
Министър-председателят припомни, че още при първия потопен кораб е потърсил незабавно съдействие от европейските и съюзническите партньори. България е предложила обща позиция за мораториум върху атаките срещу цивилни и търговски кораби, създаване на споделен център за морска сигурност с Румъния и активно привличане на Турция като ключов фактор за сигурността в региона.
Страната е предприела и допълнителни мерки за наблюдение и защита – засилено дежурство със зенитно-ракетни комплекси, допълнителни радари и авиация. Радев изрази признателност към военнослужещите от Военновъздушните и Военноморските сили и към служителите на „Гранична полиция“ за професионализма им при спасителните операции и опазването на човешкия живот.
Свързаност и икономически шанс
Премиерът подчерта необходимостта България да превърне стратегическото си положение в реално икономическо и политическо предимство. Страната работи с Европейската комисия за развитие на транспортната и енергийната свързаност чрез Средния и Южния коридор, включително с държави от Централна Азия, Кавказ и Персийския залив. В тази връзка България ще бъде домакин на Среща на върха по свързаността през пролетта на следващата година.
Анализ: защо позицията е в интерес на България
Подходът на премиера свързва външната политика с конкретни икономически интереси на страната. Черно море е ключов маршрут за търговията и енергийните доставки, а всяка заплаха за корабоплаването засяга пряко българските пристанища, бизнеса и потребителите. Стабилността в региона е предпоставка за инвестиции и растеж.
Предложението за мораториум върху атаките срещу цивилни кораби е практична и измерима цел, около която черноморските държави могат да намерят общ език. Тя защитава живота на моряците и търговските потоци, от които зависят продоволствената сигурност и цените на стоките.
Акцентът върху дипломацията и взаимните компромиси отразява стремежа към трайно решение, което да предпази Европа от по-дълбока криза в сигурността. Същевременно правителството не разчита само на дипломация – засилените мерки за наблюдение и защита показват готовност за реална отговорност за безопасността в българските води.
Инициативите за споделен център с Румъния, привличането на Турция и сътрудничеството с европейските партньори разширяват ролята на България като активен участник в регионалната сигурност. Домакинството на Срещата на върха по свързаността ще даде възможност страната да утвърди позицията си на транспортен и енергиен възел между Европа и Азия, което може да донесе нови инвестиции и икономически възможности за гражданите.
Коментари (0)